Настоящият доклад е посветен на практики по управление на рискове от различни институции в няколко ключови сектора на държавното управление. Той е продължение на доклад от 2020 година, в който бяха изложени резултатите от изследване на нормативната база, регулираща управлението на рискове. Общата предпоставка на двете изследвания се свежда до твърдението, че в съвременната среда управлението на рискове е органична част от всяко държавно управление. Що се отнася до управление на рискове в частния сектор, то се развива и регулира по естествен начин, от самите пазарни механи – зми, целите на фирмите като частни дружества.
Рисковата проблематика в частния сектор е най-сериозно развита във финансовите структури – банки, застрахователни дружества, финансови групи, инвестиционни фондове и пр. Но в обществения сектор подобна регулация не само отсъства, но и не е по дефиниция възможна. В публичния сектор и неговите структури, държавните институции, развитието както на нормативна база, така и на практики по управление на рисковете зависи в голяма степен от общата развитост и зрялост на институционалната система. В този план българските институции изостават в двете измерения, както по отношение на нормативната осигуреност на управлението на рискове, така и в практиките и превръщането на оценките за риск и редукцията на рискове в рутинна практика. Предлаганият доклад е структуриран аналогично на предишния. Той съдържа основни изводи от изследване на определени сектори, както и препоръки за бъдеща работа.
Целта на авторския екип беше да направи анализ и оценка на управлението на рискове в съответните институции безотносително или в относителна независимост от регулативната база. Двете измерения се припокриват и не е възможно напълно да се отделят и представят изолирано. Затова по-скоро говорим за измерения на една и съща задача, управлението на рискове, или за поставяне на акцента в изследванията върху едната от двете страни. Общият извод, който следва от наблюдението, анализа, оценката на различните сектори, може да се формулира като продължение на извода от доклада за нормативната база, с променена перспектива към самата практика, работата на институциите с рискове и рискови фактори.
Той е приблизително следният: работата по идентификация, анализ, оценка на рискове и рискови фактори от българските институции (а) изостава в сравнение с развитите страни, (б) не е целенасочена и обособена задача на институциите, с малки изключения, (в) не е координирана на нужното ниво и необходимата точност между отделни сектори и институции, а това (г) затруднява развитието на работата по управление на рискове в цялост. Изследването обаче установява изключения от този извод, които са посочени в изводите по сектори в началото на доклада.
От тази гледна точка препоръките, които могат да се направят по един общ и недотам строг начин, се отнасят до екстензивно развитие на рисковата проблематика и преноса на осмислени практики между сектори. Необходимо е рисковата тематика, както е развита в някои сектори, да бъде приета или преведена в други и усвоена в тях. Към тази обща препоръка може да се добави изискването за уточняване на термини, изграждане на по-точен език на рисковата проблематика и специален фокус върху работата с рискове. По-конкретни препоръки са дадени в началото на доклада и в съответните доклади по сектори.
Изтеглете целия доклад тук:
